Велики четвъртък е ден за пречистване
Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални дейности, които възобновяват свързаността на индивида с Христовото схващане и полезностите, които то внася в елементарния живот. Велики четвъртък е ден за филтриране. Руснаците даже го назовават Чистият четвъртък, с цел да подчертаят времето за цялостно възобновяване на тялото и душата, от вътрешната страна и извън. В петък вярващите отиват на черква и минават лазешком под символичния покров на покойника – плащеницата. Това е по този начин нареченото „ минаване под масата “. Велика събота е време за последни мерки за огромния празник: Възкресението на Божия наследник – Великден.
От дните през Страстната седмица най-вълнуващи и наситени с обичаи са Велики четвъртък и самото Христово Възкресение. Според Евангелието, четвъртъкът преди разпъването на Божия наследник е белязан от четири значими събития: Исус умива краката на учениците си, организира Тайната вечеря и открива Светите тайнства, приказва за усърдната молитва към Господа, а най-после се случва измяната на Юда. Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите възпитаници, предавайки им най-ценния урок – за смирението.
Какво е примирение?
Във всеки случай не е смирение, не е омаловажаване на личната персона, не е принизяване и слагане на по-ниско равнище от другите. Смирението – както показва и самата дума, е влизане в положение на мир, съгласие със себе си. Въвеждане на личната душа в успокоение и естетика, в един безспорен баланс с всичко в близост. Почти през цялата Страстна седмица е неразрешена домакинската работа. Това е по този начин, защото християните отдават мислите си на посланията и знаците от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е предназначен за цялостно разчистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни действия са позволени, само че не всички.
В този ден се почиства домът, подготвят се яйцата, замесват се козунаците, само че с това се изчерпват по този начин наречените „ възможни “ каузи. Народната традиция е изработила комплицирана система от вярвания и предизвестия, които да защищават незнаещите от дейности, които са несъответствуващи за този ден. Тези сентенции са се предавали като закони през поколенията, даже с риск да се откъснат от първичното си пояснение. На измиването на краката са отдадени доста произведения на изкуството. Така да вземем за пример чистенето е освен позволено, само че даже и наложително, само че дамите не трябва да перат. Според една национална поговорка, в случай че дамата пере на Велики четвъртък, както и в случай че простира пране, ще провокира ураганни ветрове, дъжд и градушка.
За тогавашната земеделска България естествените бедствия са били най-голямата заплаха, тъй като унищожената годишна продукция е била равнозначна на гладна гибел. По тази причина са били направени и редица други забрани: да не се обработват нивите и градините, да не се впряга за работа добитъка, да не се правят разнообразни ремонтни работи и ремонти, а дамите да не употребяват „ свободното време “ за своя си работа като шиене и плетене.
На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и мозъка си всички обиди и отрицателни усеща, които сме натрупали към близките и към себе си. Това кореспондира с несъмнено евангелско събитие. Както знаем Юда излиза по-рано от Тайната вечеря, с цел да докара бойците, които ще арестуват Исус. Историята на измяната е известна, както и фактът, че Христос му прости за стореното. Но това не е било задоволително изискване, с цел да бъде банален предателят. Причината е доста елементарна – самичък Юда не е съумял да елементарни на себе си за стореното. Така, измежду многопосочните уроци в тази история, стои и значимата заръка човек да съумява да прости и на другите хора, положителни или неприятни, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да създадем ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, ориентирани към всеки към нас и най-вече към самите нас.
В четвъртък от Страстната седмица е позволено и наложително да се почисти домът. Самото разчистване е ритуално деяние, посредством което от една страна се отстранява всичко минало и от друга – се отваря опция за нови хубави събития в бъдещето. На идващия ден чистенето отново ще е неразрешено напълно, „ с цел да не се засипят с боклуци очите на лежащия в гроба Христа “, по тази причина Велики четвъртък е моментът. Докато чистим, назоваваме за положително. Съставете вълшебен формули по собствен усет, като включите нещата, които за вас са значими и предпочитани. Някога е съществувал бит да се възпламени църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се вършат кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно деяние се изпъждат всевъзможни нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко заболели, тъй като се е считало, че те имат целебна мощ.
На Велики четвъртък би трябвало да се избавим от вехториите и редица ненужни движимости, с цел да освободим място за нови, прелестни неща, които ще влязат в дома и живота ни. Изберете движимости, които не сте употребявали през последната година и явно нямате желание да употребявате, и ги изхвърлете без капка жалост. Вехториите и „ боклуците “ от живота ви не трябва да се дават на други хора, даже и да подозирате, че те биха им били от изгода. Може би чисто суеверно разбиране е, че в случай че дарим на някого своите ненужни движимости, благополучието и паричното обилие ще избягат от нас. Едно остаряло вярване споделя, че на Велики четвъртък не се изкарва нищо от къщата. Не се дава заем – нито пари, нито движимости. Не бива да се прави услуга даже с домашен принадлежности и артикули, въпреки че в близкото минало беше всекидневно съседите да отскачат един до различен за чаша брашно или захар. Това към този момент е минало и все по-малко хора биха изпаднали в сходно състояние, само че при сходен случай си спомнете, че не е на положително.
Възрастните хора поучават родителите да подстрижат за първи път косите на детето си тъкмо през Страстната седмица, целесъобразно – в четвъртък. На Велики четвъртък се подстригват всички малчугани, които са навършили годинка във времето от предходния Великден. Младите девойки също съкратяват косите си на подобен ден, с цел да порастват те дълги и гъсти. На обособени места съществува вярването, че би трябвало да се отреже мъничко от козинката на домашните животни и любимци, с цел да бъдат те здрави и в положително положение през идващите 12 месеца. Специални грижи са предписани от традициите и за новородените.
Свещените дни преди Великден се употребяват за ритуални дейности, свързани с наричането на новородено и застраховане бъдещото му благоденствие. Когато детето се ражда, в миналото се е „ накъсметявало “ за дълъг и благополучен живот. При тайнството се пожелава на малчугана религия в положителното, мощ, наслада, всички богатства. Според Евангелието, на Тайната вечеря е открито тайнството на Светото причестяване. Исус разчупил самун и дал на апостолите, както и по глътка вино. Оттогава вярващите одобряват самун и вино, които символизират тялото Христово и кръвта на Спасителя.
Светото причестяване в този ден
ни подарява Господа Исус Христа,
с цел да носи светото Възкресение
наслада без сълзи, живот без горест!
Великденската традиция се свързва с два признака – козунакът като тип ритуален самун и вапцаните в алено яйца. Първият вероятен ден за багрене на яйцата е Велики четвъртък. Макар и да наподобява елементарна домакинска работа, боядисването на великденските яйца също е ритуал, в който се кодират планове за положително и бъдещо благоденствие. Затова се обръща огромно внимание на ситуацията и настройката, с която ще се пристъпи към това, както към всяко свещенодействие. Обстановката вкъщи е належащо да бъде мирна, спокойна, без ненужно бързане и напрежение. Атмосферата се изпълва с наслада и в мозъците се държат единствено чисти и светли мисли. Стара традиция е яйцата да се боядисват от най-възрастната жена в дома, само че в днешно време е доста по-ценно и стойностно в този развой да се привлекат всички членове на фамилията.
Боядисването може да се съпровожда с диалог за задачите на фамилията, какво желаят да получат и реализиран, какви проекти и планове имат за идната година. Знаем, че първото яйце наложително се пуска в алената багра, и откакто изсъхне, с него се изписва кръст върху детските челца – за здраве и триумфи. Следващите яйца може да отразяват въображението на участниците в процеса, да бъдат шарени, радостни, украсени по всевъзможни разнородни способи. Повече хрумвания за багрене и шарене на великденските яйца прочетете тук:
Тази година Велики четвъртък е на 5 април. Обичайно през този ден в православните храмове се правят богослужби и моления. Предпасхалните богослужения са Утреня, Василиева света литургия и общ маслосвет. Утренята за Велики петък се отслужва миналата вечер. Тогава се четат Дванайсетте евангелия – т.е. фрагменти от Евангелието, които свидетелстват за последните премеждия на Исус.
Днес, на Велики четвъртък, си спомняме за Тайната вечеря и заветите на нашия Бог.
Обикновено Негово Светейшество Българският патриарх оглавява в София по този начин нареченото Вечерно Последование на 12-те евангелия. По време на утринната литургия се причастяват вярващите. После следва общият маслосвет. Тогава духовници и вярващи се сплотяват в молитва и се обръщат към Христос със примирение, религия и вяра. Молитвата е Спасителят да излекува нашите душевни, духовни и физически болки, недъзи и немощи, да ни даде успокоение и избавление. Вечерта се четат определени текстове от Дванайсетте евангелия. По традиция голям брой богомолци изпълват храма, с цел да уважат с наличието си четенето на текстовете, които са запазили свидетелства за последните премеждия на Божия наследник. Божественото слово изпълва сърцата с доброта и положително, възвисява ни над земните грижи и проблеми и ни пропива с чувството, че сме деца на Бога, духовни същества със земна умелост, а не хора с духовни желания.
Вечерта при службата в храмовете отекват последните думи на Христос. Пресъздава се полагането на кръста върху плещите му и отнасянето до Голгота. Казват, че тази Христовата жертва е необяснима, тъй като тя надвишава всички ограничения са съпоставяне в този свят. Но тя задейства в сърцата на вярващите един мощен отклик на Божията обич и пламенна религия, пречиства душите и мислите и предизвика за живот в доброта и положителни каузи. След изчитането на евангелските текстове, служителят благославя присъстващите в храма, а вярващите остават, с цел да продължат да се покланят пред Христовия кръст и да се молят в основаната свята и въздигаща душата атмосфера. При отслужването на маслосвета вярващите, които имат предпочитание, се помазват с елей за здраве. Поначало Светото свещенодействие е предопределено за хората с тежки заболявания. Чрез маслосвета те получават Божия берекет – да бъдат излекувани страданията им, било то душевни или телесни.
По време на службата свещениците се молят за излекуване. Вярва се, че молитвата, отправена в този миг, както и помазването, съчетани с вярата на служещите и на болния, ще донесе мечтаното излекуване и въздигане. Помазването се прави седемкратно. Четат се по седем фрагмента от Апостола и от Евангелието. По този метод към болния се притегля Божията благосклонност и берекет, която лекува и дава амнистия за невидимите аргументи за заболяването и за утешение. На Велики четвъртък маслосвет се отслужва за всички вярващи, които просят Божията помощ. Тайнството се задейства с вярата и резултатите от него отново зависят от вярата на търсещия помощ.
Понякога след маслосвет болните се излекуват изцяло, а други получават единствено краткотрайно усъвършенстване. Ако стане по този начин, че не получат трайно и изцяло лекуване, вярващите би трябвало да знаят, че имат Божията поддръжка в по-нататъшното понасяне на своето страдалчество.
